„За да има добро обслужване трябва да има изискващи клиенти ... ” това бяха думите на един приятел преди мнооооого много време , още преди да се появи комисията за защита на потребителите и книгите за оплаквания и препоръки.

На всеки му се е случвало да попадне на некадърно обслужване, в кафето, в магазина , в държавната администрация и къде ли още не ....

Според мен причините са основно две.

Първата е по вина на клиента, а именно че той не отстоява претенциите си относно това за което плаща и онова, което получава.

Винаги може да си наведеш главата и да кажеш „Еми голяма работа” или „Тука е така” или „Българска работа” и още една камара до болка познати изречения с които оправдаваме собственото си бездействие.

Склонни сме да се примирим с недобро обслужване или стика, само и само да не се „излагаме” , да не си „разваляме отношенията” „имиджа на кротък и добър човек” и т.н.

Няма проблем , това си е личен избор все пак. Всеки ииа правото да прецени дали да изрази недоволство или не. Това си е негово право и решение.

Обаче в някой случай това нещо се изродява ...  как ? ами изразяваме недоволство , но не пред когото трябва , ами пред някой приятел, роднина, другар по чашка(там обикновено се казват най-много неща)

И какво изликза накрая? Не сме доволни от нещо, ама не си казваме , не си търсим правата , но за сметка на това сме готови на драго сърце да се оплачем пред околните колко много са ни премятали и как нищо няма да се промени ...

Ами да, няма. Как да се промени ? т.е. Защо да се промени? Ти казал ли си на този който може да го промени? Споменал ли си за това от което не си доволен? Направил ли си опит да го промениш? – не.

Ами значи наистина няма да се промени, понеже логиката е елементарна -а

Няма оплакване -а няма проблем -> няма нищо за решаване.

 

Втората причина е по вина на „обслужващия персонал”.

Тези хора просто не могат да разберат , че ако го няма клиента, те просто няма да имат работа.

Не могат да разберат че ти не отиваш да се молиш за едно кафе, а си отишъл да изпиеш едно кафе, което ще помогне на това кафенето да съществува и съответно те да продължават да са бармани или сервитьори там.

В държавната администрация , не разбират че си взимат заплатата от твоите данъци , и че реално ти си човека, който им „дава хляба в ръцете”.

„Ама на мен ми е много натоварено, днес минаха 100 човека” , да разбирам , така е, трудно е да се издържа, обаче, това не означава че трябва да го отнеса за тея 100 човека и че не заслужавам едно „Добър ден, какво ще желаете”.

Това разбира се не означава че трябва да оставяш някой да ти се качва на главата, „защото си плаща”. Всяко нещо си има граници , както и това , че „клиента винаги има право”.

Или накратко, уважаеми представители на „гражданското” ни общество, търсете суи правата винаги и не забравяйте че и другите имат такива.

Има и трета причина. Най- важната. Когато самият работодател се гаври с персонала и на персонала му е все тая как ще се държи с клиентите и накъде отива фирмата, защото той вече е намразил тази работа и трескаво си търси друга.

"най-важната" причина, според мен е частен случай и мога да кажа само, че клиентът няма вина за проблемите между работодател и работник. Да не говорим че по този начин освен че се злепоставя "фирмата, заведението" или каквото е там , се злепоставя и самия работник.